Терапевтичният процес с деца и подрастващи – Вайълет Оуклендър

Забелязала съм, че при работата ми с деца винаги се наблюдава естествено преминаване от едно нещо към друго, и именно това наричам „терапевтичен процес”. Терапевтичният процес не е линеен, въпреки че винаги на първо място е осъществяването на връзка. След това обаче, аз често се движа напред-назад, като във всеки момент оценявам нуждите на детето. Много хора считат, че моята работа се състои в използването на съвкупност от експресивни и проективни техники. Въпреки че това в известен смисъл е вярно, съществуват множество други неща, които трябва да се вземат предвид преди използването на която и да било техника.

1. Връзка

Нищо не може да се случи без установяването на някаква връзка с детето. Връзката е в основата на терапевтичния процес и сама по себе си може да има терапевтичен ефект.

Терапевтичната връзка се основава на няколко принципа и отговорността да разкрие и демонстрира тези принципи е на терапевта:

1. Ние се срещаме като две отделни човешки същества. Едното не е по-висше от другото;
2. Терапевтът е самият себе си – не поучава, не закриля, се осъжда;
3. Терапевтът не възлага определени очаквания върху детето, а го приема такова, каквото е, по какъвто начин то избере да се представи;
4. Терапевтът се съобразява с ритъма на детето и се опитам да се присъедини към него.
5. Терапевтът трябва да е отворен за контакт и напълно потопен в настоящия момент.

След преодоляването на първоначалната съпротива, започвам да усещам зараждащата се връзка с повечето деца. Съществуват обаче и деца, които не могат да установяват връзки. Поне за определено време. Това са деца, които са преживели сериозна травма в ранна възраст. Доверието им се изплъзва. При тези деца установяването на връзка се превръща в основна цел на терапията.

2. Контакт

Следващото нещо, към което се насочвам по време на терапевтичния процес е контактът. Детето способно ли е да създаде и поддържа пълноценен контакт? Контактът е от изключително значение при всяка сесия. Контактът включва способността да присъстваш изцяло в настоящето и конкретната ситуация с цялостната си личност – осезание, тяло, изразяване на чувства, разум.

Децата, които имат проблеми, които са притеснени и разтревожени, уплашени, скърбящи или гневни, ще се ограничават, ще се затворят в себе си, ще изключат части от себе си, ще ограничат здравословното изразяване на чувства. Когато усещанията и тялото са ограничени, изразяването на чувства и развиването на пълноценно/healthy усещане за себе си са невъзможни.

Добрият контакт включва и умението да се отдръпваш, а не да оставаш безкрайно дълго на предполагаемото място за контакт. Пример за това е дете, което въобще не спира да говори или което не може да играе само и непрекъснато иска да бъде около някого.

Говорим за умения за контакт – начини на осъществяване на контакт. Тези умения включват допир, гледане и виждане, слушане и чуване, помирисване, говорене, звук, жестове и говорене, движение. Понякога по време на нашето терапевтично пътешествие е необходимо да предоставя на децата много подобни упражнения, за да отворя различни врати за контакт.

Понякога забелязвам, че дете, което обикновено има уменията за установяване на пълноценен контакт, изглежда разсеяно. Автоматично разбирам, че нещо се е случило междувременно. Тогава мога небрежно да помоля детето да ми разкаже нещо, което се е случило наскоро в училище, което не му е харесало, или пък нещо, което му се е случило на път за кабинета ми…

Нивото на контакт на детето трябва да се оценява на всяка среща.

3. Съпротива

Децата използват множество поведения, често наричани съпротиви, като начин да се справят, да оцеляват и да установят контакт със света по най-добрия известен им начин. Понякога успяват, но по-често подобни поведения не носят желаните неща на децата.

Почти всяко дете ще оказва някаква съпротива – самозащита – в определена степен. Ако не срещам никаква съпротива, знам, че усещането за Аз на това дете е толкова крехко, че то трябва да изпълнява абсолютно всичко, което му е казано, за да може да оцелее. Аз искам да помогна на детето да подсили своя Аз, за да може да усеща известна съпротива, да има достатъчно подкрепа, за да реши да спре и обмисли ситуацията.

Аз очаквам съпротива у детето и я уважавам. Самият факт, че приемам съпротивата на детето, често му помага да поеме риска да направи нещо ново. Когато детето започне да се чувства в безопасност, то от време на време ще оставя съпротивите. Но в момента, в който то преживее и разкрие толкова, което може да понесе, толкова, за колкото има вътрешна подкрепа в дадения момент, съпротивата отново ще се появи. По този начин съпротивата периодично се появява и всеки път тя трябва да бъде зачитана. Съпротивата е и знак, че отвъд защитеното място има значим материал, с който трябва да бъде работено. Детето сякаш знае на някакво интуитивно ниво кога и колко може да понесе работа с този материал и аз съм се научила да се доверявам на този процес.

Понякога децата демонстрират своята съпротива по пасивен начин – стават разсеяни, не чуват, започват да се занимават с нещо различно от предложената от мен дейност. Ако такова дете стигне до момента, в който може ясно да каже: „Не, не искам да правя това,” аз веднага ще подкрепя това директно изказване като незабавно се съобразя с него.

4. Усещания

В процеса на терапия използвам изключително разнообразни упражнения и игри за пробуждане и развитие на различните осезания.

Когато децата се чувстват в безопасност в кабинета ми, те често регресират и избират да правят неща, което са подходящи за много по-малки деца. Когато се случи подобно нещо – за вътрешно ликувам. Деца, които живеят в дисфункционални семейства или са били травмирани по някакъв начин, често порастват прекалено бързо. Те прескачат много стъпки в развитието си.

5. Тялото

След това се насочваме към тялото. Всяко чувство е свързано с тялото.

Децата, които имат сериозни проблеми, ограничават тялото си или се разграничават от него. Аз искам да им помогна да се отпуснат, да дишат дълбоко, да опознаят телата си, да се гордеят с тях, да усетят силата в собственото си тяло.

Обикновено започваме с дъха и дишането – упражнения за дишане, движене на топчета от памук по маса, релаксация, медитация. Играем игри включващи издаването на различни звуци, пеене, крещене.

Използвам много упражнения, включващи цялото тяло – танцуваме, падаме върху възглавници, бием се с меки мечове…

6. Засилване на Аз-а

Да помогнем на детето да развие по-силно усещане за Аз е основна предпоставка за  да му помогнем да изрази подтиснатите емоции. Освен това детето започва да изпитва чувство на благополучие и като цяло да възприема себе си по позитивен начин. Подсилването на усещането за Аз, често само по себе си предизвиква изразяване на чувства.

Подсилването на Аз-а включва освен сензорните и телесните упражнения и:

• Определяне на себе си
• Правене на избор
• Усещане за компетентност
• Присвояване на проекциите
• Поставяне на граници и ограничения
• Възможността да бъдеш игрив и да използваш въображението си
• Изпитването на власт и контрол
• Свързването със собствената агресивна енергия.

• Определяне на Аз-а

За да засилим Аз-а, първо трябва да го познаваме. Използвам много упражнения, за да помогна на детето да прави „Аз-изказвания”. (Аз съм, аз обичам, мечтая, харесвам, мразя…)

Колкото по-добре детето успее да определи себе си, толкова по-силен става Аз-ът и толкова повече възможности има за здравословното му израстване.

• Избор

Осигуряването на възможност за избор е още един начин за подхранване на вътрешната сила. В кабинета си аз се старая да представя колкото се може повече незастрашаващи избори на детето

• Компетентност

Деца, които израстват в дисфункционални семейства, които са били малтретирани или неглижирани, често порастват прекалено бързо и пропускат множество възможности да изпитат чувство на компетентност, които са от изключителна важност за пълноценното развитие.

Усещането за компетентност може да се развие по много начини. Някои са планирани, като представянето на нова игра, построяването на нещо от лего или подреждането на пъзел. Някои деца в момента, в който се почувстват в безопасност в терапевтичния кабинет, сами създават своите преживявания като заливат глината с вода или пък педантично измиват всички инструменти за глина. Този вид преживявания са близки до регресията – детето само си създава възможност да преживее тези дейности, които са му липсвали, когато е било малко.

• Присвояване на проекции

Много от използваните техники са проективни. Когато детето направи картинка в пясъка, нарисува нещо или разкаже история, то черпи от своя опит и индивидуалност. Често тези неща са метафоричен израз на неговия живот. Когато то успее да си присвои части от тези проекции, то прави изказване за себе си и своето място в живота. Нивото на неговото осъзнаване на себе си и собствените граници се засилва.

Когато детето описва своята рисунка на безопасно място, то се чувства чуто и зачетено, когато го слушам внимателно. Когато го помоля да измисли име на своето безопасно място, което аз записвам на картината му, то отново се чувства зачетено. Когато заедно свържем думите му с неговия реален живот, то започва да усеща собствената си значимост в света.

• Граници и ограничения

По време на нашите сесии моите граници и ограничения за ясни: започваме навреме и свършваме навреме. По време на сесията не вдигам телефона си, бюрото ми е забранено за игра и не разрешавам да се пръскат стените с боя. В края на всяка сесия, детето ми помага да разчистим. Тази дейност насочва към естествения завършък на сесията. Аз не изказвам всички тези правила, те се поставят в хода на сесиите, ако има нужда. Аз вярвам, че моето уважение към мен самата и моите граници освобождава децата да осъзнаят по-добре своя Аз и своите граници.

• Игривост, въображение, хумор

Важен компонент от детската терапия е осигуряването на множество възможности за въображаема игра. Терапевтът трябва да знае как да играе с детето. Ако тази способност е загубена, терапевтът трябва да намери начин да се свърже с тази детска игрива част в себе си.

• Власт и контрол

Когато децата започват да ми имат доверие и да се чувстват в кабинета ми като у дома си, те започват да превземат сесиите. Тази стъпка е една от най-вълнуващите стъпки в терапията за мен. Когато видя, че се случва – знам, че има напредък. Децата, с които работя, нямат контрол над живота си. Те могат да се борят за власт, но истината е, че тези деца усещат пълна липса на власт и контрол.  Контролът, който се случва по време на сесиите не е същият като борбата за власт – той е вид взаимодействие, при което детето по време на игра (и детето винаги знае, че това е игра) преживява усещане за контрол. Това е едно от най-себеутвърждаващите действия, които се случват по време на сесиите.

• Агресивна енергия

Едно от определенията в тълковния речник на думата „агресивен” е „изпълнен със силна енергия, подтикваща към движение, инициативен”. Именно това определение имам предвид, когато използвам термина „агресивна енергия”.

Именно тази енергия кара човек да отхапе ябълка. Именно от тази енергия имаме нужда, за да изразим обхванало ни силно чувство. Това е енергия, която ни дава усещането за сила. Това е и енергията, която ни дава подкрепата, необходима, за да пристъпим към някакво действие.

Аз осигурявам на децата много преживявания, които да им помогнат да изпитат агресивната си енергия и да се почувстват добре с нея.

Изисквания към дейностите, свързани с изразяване на агресивна енергия:

1. Те трябва да бъдат осъществявани заедно с терапевта. Терапевтът трябва да е активно ангажиран в дейността заедно с детето. Това е задължително, за да може детето да се почувства удобно с вътрешната си сила, от която до момента се е страхувало.
2. Тези дейности се осъществяват в безопасен контейнер. Детето знае, че терапевтът е водещият и че той не би позволил да се случи нищо лошо, което да попречи на преживяването.
3. Взаимодействието се осъществява в дух на игра и забавление.
4. Играта е преувеличена. Тъй като детето е избягвало до момента от този вид енергия, то трябва да мине отвъд центъра, за да може да се върне отново към баланса.

• Изразяване на чувства

Всичко, създадено от детето, е проекция на нещо вътре в него или поне на нещо, което го интересува. Така че, когато детето разкаже някаква история, можете да бъдете сигурни, че нещо в тази история е отражение на живота на детето или на него самото и изразява някаква нужда, желание или чувство на детето.

Когато детето прави картина в пясъка, конкретното действие на проектиране на този символен материал само по себе си е терапевтично. Част от нещо скрито в детето е била изразено. Ако детето разкаже история по създадената от него картина, то изразява още по-голяма част от себе си и може би на едно по-дълбоко ниво. Ако детето успее на присвои конкретни части от картината, интеграцията се осъществява много по-по-бързо.

Подпомагането на децата да изразят чувствата си също има своя последователност.

Понякога децата са подтиснали своите чувства до такава степен, че се напълно отделени от тях. Когато установя това, ние започваме да говорим ЗА чувствата. Какво са чувствата? Разглеждаме различни чувства, снимки, играем игри правим физиономи….

Децата често не се придвижват спонтанно от обсъждане на чувствата въобще към обсъждане на собствените си чувства. Често използваме проекции (картини, пясъчни картини разкази).

Тъй като на емоциите обикновено съответства някакво телесно усещане, аз отделям време да помогна на детето да осъзнае реакциите на собственото си тяло. Когато детето е склонно да се вслуша в реакциите на тялото, то може да ги използва за индикатори на съответното чувство.

После с детето надълго и на широко обсъждаме различните начини, по които могат да се изразяват различните чувства, без да си навличаш беля. До този момент обикновено вече съм убедила детето, че човек има нужда да изразява негативната енергия, а не да я подтиска. Правим списък на различните дейности и ги упражняваме в кабинета.

Като цяло детето ще направи всичко възможно, за да избегне работата с по-дълбоки чувства, чувства, които подтиска и които възпрепятстват неговото пълноценно развитие. Детето усеща толкова малко подкрепа за справянето със силата и тежестта на тези чувства, че то ще ги подтиска до такава степен, че вече просто няма да ги осъзнава. Неговото поведение обаче остава силно повлияно от тези чувства и за успеха на терапевтичната работа е изключително важно да помогнем на детето да ги разкрие и изрази.

• Подхранване на Аз-а

Важна стъпка от терапевтичния процес е така нареченото „подхранване на Аз-а”. Моята цел е да помогна на детето да приема себе си, да се грижи за себе си и да подхранва своя Аз. Това не е лесна задача, тъй като децата израстват с идеята, че да се грижиш за себе си е егоистично и неправилно.

Фрагментацията е резултат от неприемането на себе си. Интеграцията започва, когато успеем да помогнем на детето да се научи да приема дори и тези части от себе си, които не харесва, и да разбере техния смисъл и функция. Чрез този процес децата се научават да се отнасят добре със себе си.

Първата част на процеса на подхранване на Аз-а включва намирането на омразните части от себе си. Децата имат склонност изцяло да се идентифицират с омразната си част. Ако посланието е ”Аз съм глупав”, тогава детето приема глупостта за своята цяла идентичност. Разбирането, че омразната част е само една част от цялостната личност, обикновено е нова идея за детето.

След като тази част е намерена, моля детето да я нарисува/ направи от глина/ да намери кукла, с която да я представи.Тази част е описана колкото се може по-пълно и преувеличена. Детето е окуражено да разговаря с тази част като по този начин насочва гнева си навън, а не както обикновено навътре. При това изливане на негативна енергия, детето придобива себеподкрепа и себеувереност за следващата стъпка, която включва намирането на подхранваща част в Аз-а. Понякога омразната част се превръща в по-малко дете, на 4-5 години, възрастта, когато децата приемат много негативни аз-послания. Тогава детето води разговор с този по-малък по години Аз.  Осъзнаването, че омразната част всъщност е вярване, появило се когато детето е било много по-малко, често помага на детето да приеме позицията на подхранване и обгрижване.

Понякога използвам проективна техника с кукла на феята кръстница, която е любяща, приемаща и подхранваща тази омразна част. После окуражавам детето да повтори думите на феята кръстница и да види как ще се почувства като си ги каже само на себе си.

9. Продължаващи неприемливи поведения

Обикновено, докато преминем през различните компоненти на терапевтичния процес, неприемливото поведение, което първоначално е било причината детето да дойде в кабинета ми, е намаляло или напълно изчезнало.

Понякога обаче има поведения, които продължават и идва време да се насоча към тях. Първоначално, когато детето дойде на терапия, аз не се занимавам с неговото поведение. Не казвам: „Хайде да поговорим за твоите сбивания”. Мога да помоля детето да ми опише какво чувства, когато се бие с връстниците си или да нарисува някой от побоите. Но в началото не обсъждаме сбиванията с цел да променим поведението. Аз разглеждам поведението като симптом на нещо по-дълбоко.

Когато след продължителна работа с мен детето не изглежда по-щастливо, по-силно и по-добре справящо се в живота, аз първо преразглеждам своята работа с него. Ако с детето имаме добра връзка, ако то е способно да поддържа контакт, ако се е включвало в дейностите и се е представяло относително адекватно, тогава знам, че е време да се насоча към конкретното поведение, което все още създава притеснения и тревоги.

В рамките на гещалт терапията промяната започва чрез осъзнаването и преживяването на собствените действия. В съответствие с този принцип аз разработвам дейности и експерименти, които насочват съзнанието на детето към неговото поведение. Предпоставка за тези експерименти са новото чувство на себеподкрепа и собствена стойност, както и умения за адекватно изразяване на собствените чувства.

10. Край на терапията

Ако детето се справя добре в живота и нашите срещи се превръщат в просто приятно прекарано време, значи е време да спрем.

Ако детето, което преди време е изгаряло от нетърпение да дойде на сесия, стане прекалено заето със собствения си живот, приятели и дейности и казва, че няма време да дойде, значи е време да се спре.

Ако детето се справя добре в живота, но нашите сесии все още са полезни – това НЕ Е време за прекратяване на срещите.

Ако се появи продължителна съпротива, понякога е по-добре да спрем, въпреки че знаем, че има още много работа. Това често се случва при деца, преживели тежка травма. На конкретното развитийно ниво, на което се намира, детето може да преработи само някои аспекти на травмата. Независимо от продължителността на терапията, винаги се обръща особено внимание на края. Приключването е важна част от цялостния терапевтичен процес.